ЧАСТ ВТОРА 

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА 

Глава осма 

ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Чл. 233. Под населено място се разбира урбанизирана територия (град, село, курортен комплекс, промишлено селище, гаров район или всяко друго място), на която постоянно или сезонно живеят хора. Територията на населеното място се определя с устройствените схеми и планове.

Чл. 234. В тази част се дефинират изчислителните електрически товари на населените места и специфичните особености на схемите на електроснабдяване, както и начините за определяне на броя, мощността и местата на трансформаторните постове.

Чл. 235. Външното електроснабдяване на дадено населено място обхваща източниците на електрическа енергия, преносните линии до подстанциите от електроенергийната система 220/110 kV и 400/110 kV и до периферно разположените подстанции 110/СрН, съответно до разпределителните (възловите) подстанции при по-малките населени места.

Чл. 236. Вътрешното електроснабдяване на дадено населено място обхваща подстанциите 110/СрН в него, разпределителните мрежи и трансформаторните постове.

Чл. 237. (1) Потребителите на електрическа енергия в населените места се разделят на следните основни групи:

1. битови;

2. обществени;

3. промишлени;

4. селскостопански.

(2) В групата на битовите потребители се включват жилищните сгради.

(3) В групата на обществените потребители се включват общественообслужващите сгради, малките обслужващи фирми, външното осветление, водоснабдяването, канализацията и градският електротранспорт.

Чл. 238. Електроснабдяването на населените места се проектира на базата на устройствени схеми и планове за развитие на населените места.

Глава девета

ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОВАРИ

Раздел I 

Определения

Чл. 239. Изчислителните електрически товари, по които се проектират мрежите за електроснабдяване на населените места, са:

1. среден товар - постоянен по стойност във времето фиктивен товар, който е еквивалентен на променящия се действителен товар по потребление на електрическа енергия; средният товар се определя за най-натоварения период (еквивалентен на работна смяна при производствените предприятия), денонощие, месец или година;

2. средноквадратичен товар - постоянен по стойност във времето фиктивен товар, който е еквивалентен на променящия се действителен товар по загуби на електрическа енергия;

3. максималрн товар - постоянен по стойност във времето фиктивен товар, който е еквивалентен на променящия се действителен товар по най-тежкото топлинно действие, при което се достига максимална температура на нагряване или топлинно износване на изолацията; максималният товар е възможният най-голям среден товар на потребител или група потребители за интервали от 15, 30, 45 или 60 min; максималният товар може да се разглежда като активен, реактивен и пълен;

4. върхов ток - възможният максимален ток с продължителност 1 ÷ 2 s.

Чл. 240. Различните видове изчислителни електрически товари се прилагат, както следва:

1. среден товар - при изчисляване на: потреблението на електрическа енергия; мощността на компенсиращите устройства; максималния товар; средноквадратичния товар;

2. средноквадратичен товар - при пресмятане на загубите на енергия; оразмеряване на електрически съоръжения по допустимо нагряване;

3. максимален товар - при оразмеряване на електрически съоръжения по допустимо нагряване и по допустима загуба на напрежение; определяне на отклонението на напрежението; избор на мощността на компенсиращите устройства; пресмятане на максималните загуби на мощност и загубите на енергия; присъединяване на потребители на електрическа енергия;

4. върхов ток - при избор на защитни апарати; настройка на релейни защити и автоматични устройства; изчисляване на колебанието на напрежението; проверка режима на самопускане на електродвигателите.

Чл. 241. (1) Използваемостта на максималния товар се определя като отношение на консумираната електрическа енергия към максималния товар.

(2) Използваемостта на максималния товар се определя в абсолютни или относителни единици.

Чл. 242. За определяне на изчислителните товари и разхода на електрическа енергия се използват коефициентите:

1. коефициент на използване на активната мощност на един или група потребители - отношението на средния активен товар на потребителя/групата потребители към номиналната мощност;

2. коефициент на едновременност на активните максимални товари - отношението на общия максимален товар към сумата от максималните товари на отделните потребители;

3. коефициент на запълване на товаровия график - отношението на средния товар към максималния товар;

4. коефициент на формата на товаровия график - отношението на средноквадратичния товар към средния товар;

5. среден коефициент (фактор) на мощността (cos φ) за произволен интервал от време - определен от потребената активна и реактивна енергия за интервала.

Раздел II 

Битови потребители

Чл. 243. (1) Изчислителните електрически товари за битовите електропотребители се определят в зависимост от степента на участие на отделните енергоносители - електрическа енергия, газ, централизирано топлоснабдяване, локални отоплителни системи и индивидуално топлоснабдяване в енергоснабдяването на бита.

(2) Индивидуалният максимален товар за едно жилище се приема в зависимост от степента на използване на електрическата енергия за отопление и нагряване на вода за битови нужди, като жилището се класифицира към една от следните групи:

1. първа група - жилища, отоплявани основно с електрическа енергия - от 8 kW до 10 kW;

2. втора група - жилища, отоплявани основно с друг вид енергия (топлоснабдяване, газ, твърдо или течно гориво) - от 5 kW до 6 kW;

3. трета група - жилища, в които системата за отопление е комбинирана между първа и втора група жилища - от 6 kW до 8 kW.

(3) Посочените в ал. 2 по-малки стойности на максималния товар се отнасят за едностайни и двустайни жилища с разгъната застроена площ до 70 m2, а по-големите стойности - за жилища с разгъната застроена площ от 70 m2 до 120 m2.

(4) За жилища с разгъната застроена площ над 120 m2 стойността на максималния товар се определя в инвестиционния проект за съответната сграда - част електрическа.

(5) При определяне на максималния товар за конкретно жилище могат да се отчитат и допълнителни фактори, като брой живущи, степен на комфорт, строителен тип на жилището, инсталирана мощност и работен режим на електропотребителите и др.

Чл. 244. (1) Максималният товар на линия за НН, касета, трафопост или извод, захранващи група жилища с приблизително еднакъв начин на отопление, се определя като произведение от индивидуалния максимален товар за едно жилище, броя жилища, за които се определя максималният товар, и коефициента на едновременност.

(2) Коефициентът на едновременност зависи от групата, към която са класифицирани жилищата, и се определя по табл. 25.

Таблица 25

Стойности на коефициента на едновременност в зависимост от броя на жилищата и начина на отопление

 

Брой жилища

Първа група отопление - основно с електрическа енергия

Втора група отопление - основно с друг вид енергия

Трета група отопление - комбинирано

от 3 до 5

0,75÷0,66

0,65÷0,54

0,68÷0,58

от 5 до 10

0,66÷0,56

0,54÷0,44

0,58÷0,48

от 10 до 20

0,56÷0,48

0,44÷0,36

0,48÷0,40

от 20 до 50

0,48÷0,42

0,36÷0,29

0,40÷0,34

от 50 до 100

0,42÷0,39

0,29÷0,26

0,34÷0,31

от 100 до 200

0,39÷0,37

0,26÷0,24

0,31÷0,29

от 200 до 500

0,37÷0,36

0,24÷0,23

0,29÷0,28

над 500

0,35

0,22

0,27

 

Раздел III 

Обществени потребители

Чл. 245. (1) Перспективните изчислителни електрически товари на обществени потребители се определят в зависимост от големината и вида на населеното място, развитието на туризма и от конкретните потребители на електрическа енергия.

(2) Максималният товар на обществени сгради се определя чрез специфичния максимален товар. Препоръчителни стойности за специфичния максимален товар са посочени в табл. 26. По-големите стойности се отнасят за сгради с електрическо отопление или климатични уредби.

(3) Максималният товар на обществени сгради със специално предназначение се определя в инвестиционния проект за съответната сграда - част електрическа.

 

Таблица 26

Стойности на специфичните максимални товари за обществени сгради

 

Вид на сградата

Единица мярка kW/ за ....

Специфичен максимален товар

Детски ясли и градини

kW/дете

0,2÷0,4

Училища

kW/ученик

0,06÷0,2

Клиники

kW/кабинет

2,0÷4,0

Болнични заведения

kW/легло

1,0÷2,0

Киносалони

kW/място

0,1÷0,2

Театри и концертни зали

kW/място

0,3÷0,6

Административни сгради

kW/работно място

0,5÷1,5

Хотели

kW/легло

0,5÷1,5

Ресторанти

kW/място

0,6÷1,0

Сладкарници и барове

kW/място

0,3÷0,5

Магазини за хранителни стоки

kW/m2 търговска площ

0,2÷0,4

Магазини за промишлени стоки

kW/m2 търговска площ

0,1÷0,3

 

Раздел IV 

Общ изчислителен товар за битови и обществени потребители

Чл. 246. (1) Общият максимален товар за битови и обществени потребители се определя от годишната консумация на електрическа енергия и годишната часова използваемост на максималния товар, която има стойност:

1. за трафопостове, захранващи предимно битови товари:

а) градски топлофицирани и нетоплофицирани жилища - от 1800 до 2200 часа;

б) селски райони - от 2600 до 3200 часа;

2. за изводи СрН, захранващи предимно градски битови товари - от 2000 до 2400 часа;

3. за трафопостове и изводи СрН, захранващи смесени товари - от 2500 до 3500 часа.

(2) По-малките стойности на годишната използваемост на максималния товар се отнасят за потребители с еднороден режим на работа.

Чл. 247. (1) Максималният товар на захранващите звена от електрическата мрежа в жилищните райони (трафопост, извод СрН, подстанция) се определя от произведението на коефициента на едновременност и сумата от максималните товари на захранваните елементи (линии НН, трансформаторни постове, изводи СрН).

(2) Коефициентът на едновременност за захранваните елементи има стойности:

1. изходящи линии НН от трансформаторния пост - от 0,9 до 0,98;

2. трансформаторни постове към мрежата за СрН - от 0,9 до 0,95;

3. изводи СрН към подстанцията - от 0,9 до 0,95;

4. сумарния товар на подстанциите към общия връх - от 0,96 до 0,98.

(3) По-високите стойности на коефициента на едновременност се отнасят за случаи, когато преобладаващият товар е от потребители с еднороден режим на работа.

Раздел V 

Промишлени потребители

Чл. 248. За определянето на изчислителните товари на промишлени потребители освен коефициентите по чл. 242 допълнително се използват и коефициентите:

1. коефициент на натоварване - отношението на средния активен товар за времето на работа (включване) към номиналната мощност;

2. коефициент на максимума на активната мощност - отношението на максималния активен товар към средния товар;

3. коефициент на търсене на активната мощност - отношението на максималния активен товар към номиналната мощност.

Чл. 249. Средният активен товар на група потребители за най-натоварената работна смяна се определя като сума от произведенията на коефициента на използване и номиналната мощност за всеки потребител от групата.

Чл. 250. Средноквадратичният товар се определя от произведението на коефициента на формата и средния товар за най-натоварената работна смяна.

Чл. 251. За група потребители със строго определен технологичен режим на работа (напълно автоматизирано и поточно производство, животновъдни ферми и др.), за които във фаза работен проект е възможно построяването на товаров график, максималният товар се приема равен на най-големия от средните товари за 30-минутен интервал, определени като сума от произведенията на коефициента на натоварване и номиналната мощност на всички потребители, включени през съответния интервал.

Чл. 252. (1) Максималният товар на група потребители със случаен режим на работа се определя като произведение на коефициента на максимума и средния товар за най-натоварената работна смяна.

(2) Коефициентът на максимума се определя в зависимост от среднопретегления коефициент на използване и еквивалентния брой потребители.

(3) Среднопретегленият коефициент на използване се определя от отношението на сумата от произведенията на коефициента на използване и номиналната мощност на всеки потребител от групата и сумата от номиналните мощности на тези потребители.

(4) Еквивалентният брой потребители се определя от отношението на квадрата на сумата от номиналните мощности и сумата от квадратите на номиналните мощности на отделните потребители в групата.

(5) Агрегатите с многодвигателно задвижване се разглеждат като един потребител на електрическа енергия с номинална мощност, равна на сумата от номиналните мощности на отделните електродвигатели. При крановите механизми електрозадвижването на всеки отделен механизъм се разглежда като отделен потребител. Номиналните мощности се привеждат към продължителен режим на работа (ПВ =100 %).

(6) При действителен брой на потребителите в групата, по-малък от четири, максималният товар се приема равен на сумата от номиналните им мощности.

(7) При действителен брой на потребителите в групата, равен или по-голям от четири, и при еквивалентен брой потребители, по-малък от четири, максималният товар се определя като сума от произведенията на коефициента на натоварване и номиналната мощност на отделните потребители. Стойностите за коефициента на натоварване и коефициента на мощността се приемат съответно 0,9 и 0,8 за потребители в продължителен режим на работа и 0,75 и 0,7 за потребители в повторно-кратковременен режим на работа.

(8) Максималният товар не може да е по-малък от сумата от номиналните мощности на трите най-мощни потребителя от групата.

Чл. 253. Допуска се за предварителни фази на проектиране и за контролни изчисления максималният активен товар на група потребители да се определя като сума от произведенията на коефициента на търсене и номиналната мощност на потребителите в групата.

Чл. 254. (1) Допуска се за приблизителни изчисления максималният товар във възлова точка на електроснабдителната система (трафопост, подстанция, извод СрН или ВН) да се определя като произведение от коефициента на едновременност и сумата от максималните товари на отделните клонове, захранвани от възловата точка.

(2) За изчисленията по ал. 1 стойността на коефициента на едновременност се приема от 0,85 до 1. По-голямата стойност се приема за потребители с еднороден режим на натоварване и възлова точка, която е по-близо до захранващия източник.

Чл. 255. (1) Върховият ток на единичен потребител е равен на пусковия му ток.

(2) Върховият ток на група потребители с индуктивен товар се определя като сума от пусковия ток на потребителя с най-голям пусков ток и общия максимален ток на останалите потребители в групата.

(3) Върховият ток на група потребители, които се включват едновременно, е равен на сумата от пусковите токове на отделните потребители.

Чл. 256. Стойностите на съответните коефициенти се определят съгласно отраслови технологични норми за проектиране на промишлени обекти.

Раздел VI 

Селскостопански потребители

Чл. 257. Максималният товар за селскостопански потребители се определя чрез специфичния максимален товар, стойности за който са дадени в табл. 27. По-малките стойности се отнасят за обекти с по-голям обем на производството.

Чл. 258. Максималният товар за селскостопански потребители, работещи по специална технология, се определя в инвестиционния проект за обекта - част електрическа.

Чл. 259. (1) При съвместно захранване на селскостопански и други потребители се отчита коефициентът на сезонност, посочен в табл. 27.

(2) Коефициентът на сезонност се определя от отношението на максималния товар през съответния годишен сезон и максималния товар през най-натоварения годишен сезон.

 

Таблица 27

Специфичен максимален товар и коефициент на сезонност за селскостопански потребители

 

Вид на обекта

Специфичен максимален товар

Cos φ

Коефициент на сезонност

единица мярка kW/за...

стойност

зима

лято

зима

лято

Кравеферми

kW/ едно животно

0,15 ÷ 0,30

0,85

0,80

1,0

0,9

Телеугояване

kW/едно животно

0,06 ÷ 0,12

0,90

0,80

1,0

0,6

Свине майки

kW/ едно животно

0,24  ÷  0,40

0,95

0,80

1,0

0,4

Свинеугояване

kW/едно животно

0,02  ÷  0,04

0,90

0,80

0,5

1,0

Птицеферми

kW/100 бройлера

0,20 ÷  0,40

0,90

0,70

1,0

1,0

Зърноплощадки

-

-

-

0,70

0

1,0

Зърноскладове

-

-

0,80

0,80

1,0

0,8

Фуражни цехове

-

-

0,70

0,70

0,3

1,0

Мандри

-

-

0,85

0,80

0,8

1,0

Напояване

-

-

-

 

0

1,0

 

Глава десета 

ВЪНШНО ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА

Чл. 260. (1) Външното електроснабдяване на населени места се изпълнява най-малко с два източника на захранване.

(2) По изключение се допуска електроснабдяване от един източник само за отдалечени малки населени места.

Чл. 261. При проектиране на външните захранващи електрически линии задължително се вземат предвид:

1. етапността на изграждане на населеното място;

2. балансите на електрическа енергия и мощност;

3. източниците за захранване на мрежата;

4. подстанциите ВН/СрН;

5. конфигурацията на електрическите мрежи СрН и НН.

Глава единадесета

ВЪТРЕШНО ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА

Раздел I 

Преносни електрически мрежи с напрежение 110 kV и по-високо

Чл. 262. За преносните електрически мрежи с напрежение 110 kV и по-високо (мрежи ВН) до град с население над 100 000 жители се препоръчва свързването им в пръстен около града.

Чл. 263. (1) Броят на подстанциите 110/СрН и тяхната мощност се определят с технико-икономически сравнения на варианти или чрез общи оптимизационни изчисления на база средна плътност (kW/km2), определена по прогнозния максимален електрически товар за населеното място и наличието на конкретни големи потребители.

(2) Подстанциите 110/СрН се разполагат в центъра на захранваните от тях електрически товари или възможно най-близо до него.

Чл. 264. Разпределителните уредби за напрежение 110 kV и по-високо на подстанциите, разположени в централните жилищни райони на големите градове или в силно замърсени промишлени зони, се изпълняват закрити.

Раздел II 

Разпределителни електрически мрежи за средно напрежение до 35 kV

Чл. 265. Разпределителните електрически мрежи с напрежение до 35 kV (мрежи СрН) на територията на населените места се захранват от уредбите на подстанциите 110/СрН и електрическите централи или от разпределителните уредби на генераторно напрежение на електрическите централи.

Чл. 266. (1) Разпределителните електрически мрежи за СрН на територията на населените места се изпълняват с напрежение 20 kV.

(2) Допуска се използване на напрежение 10 kV само при разширение на съществуващи електрически мрежи 10 kV.

Чл. 267. Видът на разпределителните електрически мрежи за СрН (въздушни, кабелни или смесени) се избира по архитектурни и технико-икономически съображения.

Чл. 268. (1) Към разпределителните мрежи за СрН се поставят изисквания за осигуряване на:

1. надеждност на електроснабдяването и качество на напрежението;

2. гъвкава, удобна и безопасна експлоатация;

3. възможност линиите за резервиране да се намират постоянно под напрежение.

(2) Резервни трансформатори се предвиждат само при доказана необходимост.

Чл. 269. Електрическите мрежи за СрН се изграждат като:

1. магистрални - с два и повече трафопоста включени по дължина на линията;

2. радиални - всеки трафопост е свързан към отделна линия СрН;

3. отворени пръстеновидни - започват и завършват в две различни подстанции (електрически централи) или в различни секции на една и съща подстанция (електрическа централа); пръстенът в нормален режим работи като две магистрали, разделени в токоразделната точка; мястото на разделяне се изменя по указание на оператора на мрежата.

Чл. 270. (1) Електрическите мрежи за захранване на обществени и битови потребители в градовете, както и районните електрически мрежи за електроснабдяване на селските райони се изграждат по отворена пръстеновидна схема.

(2) Натоварването на началния участък при пръстеновидна схема в нормален режим се приема не по-голямо от половината на допустимия ток с оглед на нагряването му. При прекъсване на началния участък на магистралата след превключване всички трафопостове по нея се захранват от другата страна на пръстена и съответният начален участък се натоварва с целия допустим ток.

(3) Възлови трафопостове с повече от два извода, предназначени за осигуряване напречни връзки между магистралите, се изграждат при необходимост.

(4) При захранване на отдалечени потребители от трета категория се допуска използване на нерезервирана магистрална схема.

(5) Затворени електрически мрежи, които нормално работят със захранване от две или повече страни, се проектират само след конкретна технико-икономическа обосновка.

Чл. 271. Допуска се, когато източникът на захранване е един (подстанция или електрическа централа), отделните магистрали в нормален режим да се натоварват до 100 % от допустимия ток, като резервирането на всяка от тях се осъществява от обща резервна линия, която нормално не носи товар и има аварийна връзка с края на всяка една от магистралите.

Чл. 272. (1) Уредбите СрН на подстанциите се проектират със секциониране на шинните системи.

(2) Отворени в нормален режим комутационни апарати от електрическата мрежа се включват автоматично при захранване на потребители от нулева и първа категория или ръчно чрез оперативни превключвания - при потребители втора категория.

(3) За намаляване на броя и продължителността на прекъсванията във въздушните мрежи 20 kV може да се използват автоматични отделители (бързодействащи разединители), които прекъсват електропровода по време на безтоковата пауза в цикъла на многократно АПВ.

Чл. 273. Уредбите средно напрежение на подстанциите се изграждат с комплектни разпределителни устройства - КРУ (с предимство пред конвенционалните), а уредбите за средно напрежение на трансформаторните постове - с опростени КРУ, съдържащи мощностни разединители или мощностни разединители, комбинирани с предпазители.

Чл. 274. (1) Сечението на проводниците на разпределителните мрежи СрН и НН се проверява по условието за допустима загуба на напрежение.

(2) Допустимите загуби на напрежение в отделните звена на мрежите са посочени в табл. 28.

 

Таблица 28

Допустими загуби на напрежение в електрическите мрежи

 

Вид на електрическите мрежи и режим на тяхната работа

Допустима максимална загуба, %

Забележка

1. Вътрешни инсталации в сгради

1 ÷  2,5

По т. 1 и 2 общо не повече от 6 %,

2. Разпределителни мрежи НН при нормален режим

3,5 ÷ 5

като за големи производствени, обществени и жилищни сгради съответно е 2,5 % по т. 1 и 3,5 % по т. 2, а за малки сгради съответно е 1 % и 5 %

3. Захранващи линии СрН за разпределителни (възлови) подстанции

2 ÷ 5

 

4. Разпределителни мрежи СрН при нормален режим

5 ÷ 8

По т. 3 и 4 общо не повече от 10 % при нормален режим

5. Разпределителни мрежи СрН при авариен режим

7 ÷ 10

По т.3 и 5 общо не повече от 12 % при авариен режим

 

Раздел III 

Разпределителни електрически мрежи с напрежение до 1000 V

Чл. 275. (1) Разпределителните електрически мрежи с напрежение до 1000 V (мрежи НН) на територията на населените места се изграждат за трифазен променлив ток с напрежение 380/220 V (400/230 V).

(2) Допуска се изпълнението на еднофазни отклонения от трифазни мрежи за захранване на отдалечени потребители с обща мощност до 15 kW и на двуфазни отклонения - за отдалечени потребители с обща мощност до 30 kW. Непълнофазните отклонения се разпределят и свързват така, че при работните режими се осигурява симетрично натоварване на захранващата трифазна магистрална линия.

Чл. 276. Видът на разпределителните електрически мрежи за НН (въздушни, кабелни или смесени) се избира по архитектурни и технико-икономически съображения.

Чл. 277. Разпределителните електрически мрежи за НН се изпълняват по схеми, съобразени с категорията на потребителите.

Раздел IV 

Трансформаторни постове в населени места

Чл. 278. (1) Схемите на трансформаторните постове, изграждани в самостоятелни сгради, вградени в сгради или комбинирани с трайно свързани с терена обекти, се съобразяват с възприетата схема на мрежата средно напрежение при спазване на съответните технически изисквания.

(2) При захранване по отворена пръстеновидна схема схемата на страна СрН на трансформаторните постове с общо предназначение е с единична шинна система, входящо поле, изходящо поле и трансформаторно поле. Входящите и изходящите (линейни) полета се съоръжават само с разединители или с мощностни разединители, а трансформаторното поле - с разединител и предпазители или с мощностен разединител, комбиниран с предпазители.

(3) Трансформаторните постове, при които се осъществява напречна връзка между две магистрали, се съоръжават с трето линейно поле.

(4) Трансформаторните постове, захранващи потребители първа категория с две и повече независими захранвания на страна СрН, се проектират с усложнени схеми на шинните системи СрН (единична секционирана, двойна и др.) в зависимост от обекта.

Чл. 279. (1) Комплектните трансформаторни постове (КТП) за закрит или за открит монтаж се използват с предимство пред конвенционално изгражданите, когато условията позволяват това.

(2) Допуска се използването на КТП с опростени схеми и конструкции.

Чл. 280. Средната трансформаторна мощност и броят на трансформаторните постове в нови жилищни райони се определят чрез общи оптимизационни изчисления на база средна плътност (kW/km2), определена по прогнозния максимален електрически товар.

Чл. 281. При определяне броя на трансформаторните постове и мощността на трансформаторите, захранващи обществено-битови потребители, се отчитат коефициентът на запълване на товаровия график и допустимото претоварване на трансформаторите.

Чл. 282. Трансформаторните постове, които захранват обществено-битови потребители, се изпълняват:

1. с два трансформатора - при захранване на потребители от първа и втора категория и на потребители трета категория с преобладаващо електрическо отопление;

2. с един трансформатор - при захранване на потребители трета категория при условие, че прекъсването на електроснабдяването, необходимо за ремонт или подмяна на повреден елемент, не превишава 24 часа.

Чл. 283. Трансформаторните постове се разполагат в центъра на захранваните товари или възможно най-близо до него.

Вие сте тук:Home За нас Наредби НОРМАТИВИ наредби наредба №3 част 2